# 31

май 28, 2021

„…отведи ме обратно ти –
дълъг и криволичещ път. “
Пол Маккартни

Дълъг беше вървежът към къщи –
той минаваше сивата скръб по
пътека, която се връща
в преживяното време отвъд –
дето има още история
с неразказани болка и смях,
незавършени срещи и хора
от картини, потънали в прах;
и където са стъпките родни –
в двора вихър гони листата,
суха кал върху прага се рони,
но не чака… никой не чака.
И като оброчище камънака
се белее на земната гръд –
тихо никне по него тревата
и краката самички вървят.

Гласуването за 2021г приключи.