№ 31 Пенчо Славейков

май 12, 2022

№ 31

Поезия на италиански език с рима

PENČO SLAVEJKOV

Al Verziere di Milano, su una panca in bella vista,
si può scorger da lontano un poeta irredentista:
è Slavejkov, figlio d’arte, nato a Trjavna, in Bulgaria,
soggiogata, in ogni parte, dall’Impero di Turchia.

Dalla guerra, infervorato, contro il cinico oppressore,
scrisse il “Canto insanguinato”, la sua opera maggiore,
con la quale, decantato, per il Nobel fu proposto,
ma, anzitempo sì stremato, morì giovane e indisposto.

Reso infermo e sofferente da un evento accidentale,
si elevò spiritualmente con vigore eccezionale.
Con sapienza e abnegazione seppe vincere il dolore,
perseguir la perfezione fu la sfida come autore.

Promotore del “Pensiero”, coi colleghi letterati
fu cultore acuto e fiero d’ideali raffinati.
Direttor di Biblioteca e del Teatro Nazionale,
varie volte gli fu bieca la politica locale.

Mal vissuto qualche torto nell’amata Bulgaria,
preso un po’ dallo sconforto, si convinse ad andar via.
Se anni prima fu in Germania per studiar filosofia,
volle in Svizzera e in Italia ritrovare l’armonia.

A Brunate, sopra il Lario, borgo eccelso ma incurante
di quell’uomo straordinario sopraggiunto claudicante,
egli, quasi confortato dalla vista strepitosa,
terminò depauperato la sua vita prestigiosa.

Come a Sofia ’nche a Milano, dove Penčo mise piede,
col bastone spesso in mano, su una panca adesso siede,
perché viva in tal scultura, in eterno collocata,
la gloriosa sua figura, da ogni bulgaro acclamata.

Превод

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

В квартал Верциере в Милано, седнал на ясно видима пейка,
може да се забележи отдалече поет иредентист:
Славейков, син на поет, роден в Трявна, в България,
покорена цялата, от Османската империя.

От войната развълнуван, срещу циничния потисник,
написа “Кървава песен”, най-голямата му творба,
заради която, оценен, за награда Нобел бе предложен,
но преждевременно толко много изтощен, умря млад и болен.

Инвалид и страдащ от нещастно събитие,
се издигна духовно с изключителна сила.
Със знание и себеотрицание болката преодолява,
съвършенството да преследва става негово предизвикателство като автор.

Съавтор на “Мисъл”, с колеги литератори
бе старателен и горд пазител на изтънчени идеали.
Директор на Библиотеката и Народния театър,
няколко пъти беше враждебна към него местната политика.

Трудно преживява някои несправедливости в любима България,
все по-обезсърчен, cе убеждaвa да я напусне.
Ако преди години е бил в Германия да учи философия,
решава в Швейцария и Италия да намери хармония.

В Брунате, над Ларио (Eзерото Комо), място превъзходно но безразлично
към този необикновен човек накуцвайки пристигнал,
той, почти утешен от невероятна гледка,
завършва изнемощен живота си престижен.

Както в София така и в Милано, където стъпи Пенчо,
обикновено с бастун в ръка, сега седи на пейка,
за да живее в тази скулптура, завинаги поставена,
славната му фигура, от всеки българин почитана.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!