№ 32 Ритъм

май 12, 2022

№ 32

РИТЪМ

На часовника най-бързата стрелка
и ударите на сърцето ми се гонят.
Стрелките са ножове,
които режат на парчета времето,
потичат кръв, сълзи, море.
Вълните следват вековечен ритъм
насред вибрациите на земята
и пулсациите на слънцето.
Преди много вълни, на морския бряг,
дъхът ми спря,
сърцето прескочи един удар
и стрелката се премести самотна.
Беше затишие −
между две вълни на морето,
между два труса на земята,
между два протуберанса на слънцето.
И никой не разбра,
че дъхът ми бе спирал,
че сърцето бе прескочило един удар.
Вълните продължиха да прииждат,
земята – плавно да се люлее,
слънцето − да изригва ритмично.
А аз трептях във такт с цялата вселена.
Дочувах тиктакане на кълвач,
равномерно биене на камбана,
монотонен тропот на влак −
с пътник в последното купе,
на последния вагон,
за да бъде най-близо до мен
дори отдалечавайки се…