№ 33 Инфлация

май 10, 2023

№ 33
ИНФЛАЦИЯ
„Парите са като хероина. Дозата, която
ще ти стигне в понеделник, няма да ти е
достатъчна в петък.”
Уилям Бъроуз

Складовете за хранителни стоки в България са борса,
където напоследък цените летят с висока скорост нагоре –
олиото се търгува като суров петрол, сиренето
като първокачествен мрамор, захарта – като диаманти,
а замразените риби са като парчета платина, изкопани
с голи ръце, изпод дебелите ледове на Антарктида…
Надявам се брашното да не стигне цената на кокаина,
месото – стойността на свежата женска плът
при търговците на бели робини, а киселото зеле –
цената на средно голяма атомна бомба на черно…
Дори кварталната бакалия е като аукционна къща –
клон на прочутите Сотбис или Кристис…
Тя предлага ядивни бижутерийни шедьоври,
на тези, които са в състояние да платят:
Яйца, сякаш изработени лично и ръчно от
самия Фаберже. Нанизи от чери-домати –
кралски огърлици от рубини. Краставици –
индиански императорски жезли от нефрит.
Зрелият боб е като купчина едри перли,
царевичните зърна – самороден кехлибар…
Дюлите са като златни слитъци, сливите –
скъпоценни аметисти, от пещерата на Али Баба.

Засега има изобилие, качество и количество, но не
достигат пари… Клиентите – като на изложба, само
гледат и коментират. Но когато огладнеят истински
ще започнат да разбиват магазините и да ги ограбват.
А когато храната окончателно свърши, може би
ще се стигне до там – да се ловуват кучета, котки,
и плъхове, да се рови за сладки грудки и корени…
А, между другото, канибализмът също е вариант.