№ 34 СЪН НА ЯВЕ

май 13, 2024

№ 34

СЪН НА ЯВЕ

Очи на спомени надничат в съня ми.
Очи среднощносини метличини.
Виждам мама, която отваря
широко прозорците
в пролетно утро, сладко като крем-карамел.
Усмивката ѝ полита
и каца върху люляка,
а той рони ароматни сълзи
и се обяснява в любов на чучулигата.
Ето го и татко – наперен гларус на плажа в Шабла.
Около него рояк дечица,
наръсени с шоколадови пръчици,
а в очите им се вълнува морето
и подскачат златни рибки.
Мимолетни устни докосват моите,
змиевидни пръсти ме прегръщат.
Докосва гърдите ми малка жива топчица,
уханна като житена питка.
Паля свещичка на баба и дядо
по черешова задушница
и сърцето ми проси милост от смъртта,
но тя окосява поляните на съня ми
и ме връща във утрото,
на което принадлежа…
И разбирам, че нищо от това не е мое –
животът си пише приказки на гърба ми,
а аз съм просто героиня в съновидения.
Но никак не искам да се будя,
за да продължа приказката наяве.
Ала отвън ухае на момини сълзи
и смъртта в ьгьла на времето
ми плете терлици от паяжини.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!