№ 35 Криво хоро

май 12, 2022

№ 35

Криво хоро

„И ние плачехме с вътрешните си сълзи…“
из интервю на Татяна Лолова

Мързеливото слънце протяга лъчите си коси,
а на двора се стеле една тишина-мараня.
Аз катеря дървото наивно, накриво, на босо –
най-отгоре да зърна безкрайната част на деня.

Два кълвача семейно нападат дървото,
споделена жестокост е: чукат и кършат кора.
Къси сенки се щурат по обед наоколо –
сеят дълги надежди и шарена детска тъга.

Ей я! Баба със синята рокля извира,
откъм входната – вечно скимтяща – врата,
кокошарника стига, на пръсти се вдига
да докопа веригата или телта.

И отваря набърже, с два тлъсти замаха
хваща пъстра кокошка. Напъжда петел,
който с острия клюн гледа тъпо и чака
от ръката на баба зърно́. И „разстрел“.

Тази толкова крехка, ранима светица,
настървено надига сатъра. И… хоп!
Тяло, пух, перушина и „жива“ главица
заподскачаха кърваво, криво хоро!

Гъсти, вътрешни съ́лзи очите раздират
и пропадам до ствола – със грохот зелен.
Утешено крещя и проклинам с молитва
тази синя прегръдка – от кръв и сатен.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!