№ 35 Змей и мома Руса

май 10, 2023

№ 35

Змей и мома Руса

Край крепостта върху червената скалà
в дълбока пещера живеел змей.
Било в едни далечни времена –
за тях и днес във песните се пей.

Живяла Руса в село покрай пътя сив –
девойка мила, влюбена в Горан.
Веднъж отишла за вода. А мълчалив
я дебнел змеят покрай стария геран.

Причакал я, преобразен на млад ерген,
поискал тя да стане му жена.
Но вярна на любимия Горан левент,
отказала момата в заранта.

Било Гергьовден. Нейде по обяд
край манастира се закръглило хоро.
И хванала се Руса до Горан,
без да очаква, че във гръб я дебне зло.

В миг притъмняло, нейде чул се гръм.
и от върха на камъка голям
се стрелнал змеят и като насън
отвлякъл Руса – настървен и ням.

Народът писнал, гайда свила мях
и рано-рано спуснала се вечерта.
Обезумяла от омраза и от гняв,
се свила Руса в змейска пещера.

Плачът й жален търсил път в нощта,
ехтял злочесто много надалеч.
И се примолил нейният баща
на свети Георги да размаха меч.

Светецът със един замах до смърт пробол
крилатото злокобно същество.
Спасил девойката от скръбното тегло
с безстрашие и мъжество.

И хората въздигнали му храм
на мястото до стария мегдан
под крепостта. По-късно точно там
свободна Руса се венчала за Горан.