№ 36 Лаена

май 10, 2023

№ 36
Лаена
Помня онази февруарска нощ,
в която гълъбът – птица убита, птица бавно падаща без мощ,
в нощта мразовита и така нещастна,
в облаците рисуваше спирала след спирала – една от друга по-прекрасна…

Лаена – демон прекрасен, демон на греха…
Лаена мъчно ходи по леда…
Лаена в страдание и мъка…
Тогава я срещнах за първи път, ходеща с изящна стъпка.

Лаена със студени като зимата очи,
чиято душа като пеперуда трепти;
в чиито очи расте синя гора под жълто небе;
Лаена притежаваше поглед на малко дете.

Коя беше онази душа?
Чудя се да я убия или пощадя;
Кого срещнах тогава?
Да пощадя ли дявола, когато ангелско сърце ми подарява?

Ангелска усмивка; луда, чорлава коса;
Но Лаена е далеч от дома;
Лаена с алени устни и миловидно лице;
Лаена с изпълнено с мъка сърце;

И от онази тъмна нощ в Париж Лаена ме преследва,
през деня се чувствам опиянена, нетрезва;
Нощем ме гонят демони докато сънувам
и десетки нощи наред будувам;

Вдъхновение, страст или отчаяние…
Лаена е немилостива, Лаена е разочатование;
Къде е Лаена? Къде се скита? Търся я аз…
Аз изричам името ѝ, изричам го, но сякаш без глас…

Лаена плаче, давейки се в собствените си сълзи;
Тя се страхува от високото, но мечтае да лети;
Лаена се смее, а смехът ѝ я кара да шепти;
О, Лаена! Лаена я следват само беди…

Лаена боготвори морето, но се страхува от тъмни дълбини;
Луната е ярка Лаена, но не защото слънце не блести;
Вдъхновението не познава страх…
И тя гледа към луната, пленена в собствения си душевен ад;

Аз плача, когато Лаена плаче;
И дали ангел целувам никой не знае…
Изпитвам болката, която убива нея,
защото любовта на Лаена е тъмна участ, за която аз жалея;

Ужасявам се да погледна в огледалото отражението си;
Лаена кърви, виждайки поражението си;
И ето, ужасявам се да изрека думата „сбогом“, Лаена пищи…
Лаена сега е мъртва, душата ѝ мълчи…