№ 36 Спомен за село

май 13, 2024

№ 36
Спомен за село
Момичето с онази рокля
на клош, и точици червени,
върви по улиците мокри
на спомените скрити в мене.

Пътеката една и съща:
покрай алеята със рози.
И ароматът който връща
от спомените точно този.

Върви към къщата на баба
и към градината с лалета.
И помни как ухае хляба,
и на зюмбюлите букета.

И помни зимата. Скована
от лед пътека. Двете котки..
И как се гонят по тавана
надвечер пламъчета кротки.

И лятото си спомня. Даже
липата как е нацъфтяла.
И помни аромата влажен
след дъжд. И красота цяла

на детството. И тишината
която вечер се завръща.
Щурците нощем. И асмата –
лика на бабината къща.

И помни есенни градини
със гроздове и златни дюли.
Димитровчета и гергини
попили спомена за юли…
Момичето което вече
забрави роклята си стара
за миг се върна и пресече
на спомените тротоара.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!