# 37 Емоцията

май 28, 2021

Емоцията е трудна за споделяне и никога не е достатъчно силна,

вече изпусната навън.

Невъзможна и тежка е за изживяване.

Силна и непостоянна е като роса, проправяща си път сред пусти, утрешни поля.

Емоцията в мен е като ураган, който бърза да изчисти всяка мъничка следа,

която съм могла да оставя в света.

Помита всичко, докато вече няма друго, освен самота.

Аз и моята самота…безгласни, неугледни и неразбрани.

Сякаш в тези определения се побира цяла една човешка същност.

Човешка същност с емоционален изблик…или емоция с изблик на човек?

Или едно неделимо цяло, носещо познатото ми име Аз?

Аз, лутаща се сред милион отлетели мигове, но силно живи в паметта.

Аз, търсеща всичко друго, но не и празнота.

Аз, бореща се срещу този емоционален вихър.

Аз самата – вече ураган. Вилнеещ и отнасящ, отскубващ и опустошаващ.

Емоцията е трудна за споделяне и никога не е достатъчно силна,

вече изпусната навън.

Късно е да бъде вече друга. С нея вече носим образа на Аз.

Гласуването за 2021г приключи.