№ 37 Водопад

май 13, 2024

№ 37
Водопад

Защо страхуваш се да ме докоснеш,
аз крехка съм но няма да се счупя?
Погалиш ли ме с твоите ръце,
ставам силна аз,като скала!

Опитваме да се намерим,
но все се разминаваме,
нещо все стои на пътя ни,
хора чужди,обстоятелства различни.

Вървим по пътищата свои,
различни,странни,непознати,
но знам че ще намерим,
точка на пречупване която ще ни слее…

И ето че дойде и нашият момент,
в който се намерихме и ние,
и сляхме в този час ,
нашите души в едно!

Шепот на водопад,
и там сме ти и аз,
капките минаваха през нас,
мокреха телата ни горещи.

Тази нощ луната отрази,
очите ни прекрасни,
във водата потопихме ние,
нашта страст гореща!

Копнеехме отдавна ний ,
за този миг вълшебен,
сега дойде при мене,
твойна нежност ,тъй прекрасна като кадифе!

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!