№ 38 В_дълбините_на_душата

май 12, 2022

№ 38
В ДЪЛБИНИТЕ НА ДУШАТА

За много хора истината чужда дума се оказа.
Невиждана остава, нечута, неразбрана…
Тя единствена обаче душата обитава
и не допуска там лъжливи думи и злина.
До всяко ценно нещо трудно се достига,
днес малцина притежават тази сила.
И, да, за да достигнеш ти до там,
през чистилището преминаваш ням.
Там слово никое не се признава,
а само шепот от душата портата отваря.

Прекрачваш прага… Ето!
Свят нов открива се пред теб.
В него за тщеславието място няма,
въздухът е чист и свеж,
а кантар ръждясал тегли твойта чест.

Не сега обаче…
Днес бадеми още в мен цъфтят.
Скорци огласят нежната роса.
И слънце къпе се във пелени обвито,
ръка подава търпеливо на леднобялата луна.
И тя облича ме във нови дрехи
и шепне трепетни слова.
А в езерото още лъч блести,
и още тук за мен е пролетта…
Безоблачна, лъчиста, нова,
носеща мечти и нов живот.

О, пролет моя, още малко остани!

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!