№ 4 ЯНИНА ПЕСЕН

май 12, 2022

№ 4

ЯНИНА ПЕСЕН

Казват, че сме диви и балканци,
че сме лоши, мръсни, даже зли,
но сред тяхната съдба Поганци
с петвековна злост не са били!
Сигурно са прави да ни сочат
как от завистта строим си храм,
как живеем алчни и порочни!
Сигурно така е…
Ала знам,
че над всичко туй лъчиста свети
на Бенковски алената кръв,
а с Васил обтегнато въжето
не въже е, ами Свята връв!
И звезди изписват по небето
знайни и незнайни имена
под звъна на Ботеви куплети,
под шума на бойни знамена!
Как да изброя кога и колко
плакали са български очи
пълни със Диарбекирска болка,
празни със изгубени мечти?!
Може би затуй сме зли и диви,
в своя тъмен, полусънен здрач,
и дори да пееме игриво,
в песните избива ни на плач!
Седем братя, седем яки бора
и брезичка – Яна между тях…
Ех, в очи на турци се набола
и насила сторили й грях!
Седем братя, седем стръвни ножа,
и след тях разхвърляни чалми…
Бяла Яна, нажалена роза
след сиджира с братята върви.
Пее:
„Братя мои, клети братя,
как ли ще живея подир вас?!
Нека днес познае ме скалата
и потъне в нея моя глас!“
И след миг политнала е Яна
като в сън от Черната скала!
Седем братя, седем бели врани
вдигнали я в седем небеса!
Ей от туй сме толкоз зли и диви,
и кръстоска от Ламя и Змей…
Господи, оттук ако преминеш,
Янината песен си запей!

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!