№ 40 Задраскани илюзии

май 12, 2022

№ 40
Задраскани илюзии

Бездрешна вишна бях, безгрешна в пространствата от споделеност,
в дъждовен час на стихобдене, мечти и мисли поривисти,
с прозрачни думи като тайнство във изумрудено-зелено,
но свърши танцът под дъгата, щом всичко спомен е неистов.

По-хладнокръвна от тревата, цитирах вятъра до късно,
светът нарочен бе за обич, идилии, но не за скърби.
Сега прокапва само жалост под прозопишещите пръсти.
Април е недоспал и рошав, с припрени стъпки и разсърден.

Душат го кадри от войната, далечни смърти и по-близки.
Така по детски бе невинен, а днес очите са сълзящи
и словоредът на покоя се тули нейде все по в ниското,
въздишките са земетръсни, земята-майчица е мащеха.

Прости ми, Господи, уютите, не са за сметка на нещастника.
Душата ми на бежанка е, а генът бащин – на преселник,
но как до твойта блага мъдрост тъй хармонично да порасна,
щом са задраскани в сърцето илюзиите за отделност…

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!