№ 41 ВОАЛ ОТ ТИШИНА

май 13, 2024

№ 41

ВОАЛ ОТ ТИШИНА
Сред синия воял на тишината ,
приспивам мислите си във нощта.
С капките дъждовни и дъгата,
летим със пеперудени крила.

Със спомени от детските години,
събуждам позабравен сън.
Стъпвам по цветните градини,
Колко е красиво –там навън!

Луната отвисоко се усмихва,
разказва ми за разни чудеса,
в съня ми тихичко притихва,
завива ме с небесна пелена.

Тогава търкулва се, притихва
поела нощния си, звезден път ,
а утрото ,когато ме усмихва ,
събуждам се в човешката си плът.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!