# 43 Докато простирам лятото

май 28, 2021

Докато простирам лятото

 

докато простирам

лятото на простира

и надиплям маранята

в кенарената си  рокля

и надиплям гласа на  щурците

и чембера  с обичниче

със капещ залез

и разсипвам  отронения звън

от градската камбана

пристъпвам с налъми

във  кръшните  си глезени

а един петнист жребец

цвили песента ми

а край мене две смугли циганки

с метлите си брулят  месечината

сякаш е пендара златна

а мама във престилката си къта

ябълката ароматна

по оранжевите скули на пладнето

лястовичи  гнезда

по оградите проснати губери

а в цветната туфа пчела

слепецът от тясната улица

тегли лъка на струнната лира

небето се сцежда перуниково

а аз кадифяна

в косите си с жълта иглика

лика прилика

по чуките стъпвам-бродница

а петнистия жребец

цвили песента ми

сред звън от лира

докато аз простирам лятото

на простира.

Гласуването за 2021г приключи.