№ 44 М А Р Т Е Н С К О М О М И Ч Е

май 10, 2023

№ 44

М А Р Т Е Н С К О М О М И Ч Е

Хванах летящо хвърчило,с длани докоснах луната
и нарисувах с червило всички цветя по земята .
Откъснах бяло кокиче,на клонче вързах мартеница.
Понякога съм момиче ,понякога –бяла лястовица .
И вярвам във чудесата ,тъй както вярва Алиса.
Люлея се на дъгата и по Млечния път слизам.
Родена съм на Земята ,а търся път сред звездите ,
в очите ми грее лято ,снежинки падат в косите.
Не вярвам че върху тортата свещичките са години.
Те само събират хората ,които са ми любими.
Прегръщам ти и обичам навярно целия свят,
аз съм си вечно момиче ,родено точно през март.
И смея се ,после плача ,но никога не отричам,
че аз не мога да мразя,родена съм да обичам.
И зная ,че е изкуство да казваш:“Това ще мине „.
Спомени пазя и чувства и не броя години !