№ 45 Безветрие

май 12, 2022

№ 45

Безветрие

отпивам от небето
и виждам как
надоблачно
разтваря ме
сега
разделям в две полето
останало
без нашите
изсъхнали
цветя

и силно се вълнувам
дали ще срещна
твоето
безветрено
море
и пак ли ще си тръгнем
забравили
след себе си
ненужното
поне

оглеждам във реката
преминала
през сенките
от нашите
мечти
за част от теб самата
да изгори земята ми
със
яростни
искри

и силно се вълнувам
дали ще срещна
твоето
безветрено
небе
и пак ли ще си тръгнем
оставили
след себе си
оловното
поне

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!