№ 45 ВЯТЪРНА НЕВЕСТА

май 13, 2024

№ 45

ВЯТЪРНА НЕВЕСТА

За мен си нива плодородна,
Макар и дива, гола, неорана,
От вятъра родена си свободна,
От слънцето в златисто си огряна –
Блестиш, платина самородна,
Устата ти – разтворен мак, коприна,
Дъхът ти – топъл полъх летен,
Целувките ти – пареща коприва.

И въпреки това аз все те гоня,
Косите ти пилеят се игриво,
За мен не спирай даже да те моля,
Не свеждай поглед никому свенливо.
В теб всичко диво ми е ценно,
Без твоя дъжд не никне нищо,
Без твоя допир всичко вехне,
В теб всичко диво ми е лично.

Когато те усмихвам – бисер светва,
Когато те разсърдя – силен гръм
В небето ехва и присветва,
И ми се иска да не съм.
Но не нарочно те разплаквам,
За довод – този стих ти пиша:
Да ахвам ти си моят повод,
Без теб не зная как да дишам.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!