№ 46 БОЛИ ДА ЗНАМ

май 13, 2024

№ 46

Скръб сърцето ми притиска
но никога аз няма да забравя
ще само с вяра мога да обичам.

Боли да знам посред деня
че слънчев лъч мен няма да огрей
аз макар и да мечтая за такъв.

Боли да знам, мечта че там
в небето що над мен вълни разлива
от вълшебни изумрудни цветове

че за мен мечтица няма
ни за душа ми място сред звездите.
Но скръб сърцето щом притиска
то да чувства може, и, макар и в болка

то все пак може да лети нагоре
към жадуваните брегове, дома
моя дом и моите мечти
те от близък бряг дори по-близки…

Далеч от роден бряг деня
тъмнее, закрива с месец огнен лик
и чезне той за миг, тъмнея и пламтя…

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!