№ 46 Дом

май 10, 2023

№ 46

ДОМ

Наблюдавам те как влизаш с храната.
После излизаш. Бавно куцукаш,
но се усмихваш.
Наблюдавам те как излизаш с храната
и влизаш с каната жива вода.
И се усмихваш.
Наблюдавам те (всичко това
в прясната стайна светлина
на водата, в забавен каданс)
как ме подкрепяш до банята
и ми насапунисваш гърба,
и когато съм като чисто нова,
още увита в хавлията,
как влизаш с обяда:
Дойде времето, казваш,
не е рано. И се усмихваш.
(Високо в следобеда един трендафил
като луд се разлиства.)
Такова време дойде, казвам –
в очите ти да няма нито жал,
нито грижа, която да ти тежи.
А да има в тях сдържаност от звездите
(тъй като знаем – над билото заживяхме)
и цветя от пъпките на тих
майчински дъжд.