№ 47 Из хрониките на един таван

май 10, 2023

№ 47

Из хрониките на един таван

На този стар таван
с изтъркан рафт в кюшето,
с пробита ламарина
за покрив,
под небето ,
с рисувано стъкло
на стария прозорец,
качих се уж за малко,
за нещо си … не помня.

На пода ме посрещна
куца статуетка,
захвърлен смачкан вестник
до куп одеяла,
чадър задрямал вяло
до някаква решетка,
сандък подпрял се
старчески на паднала греда.

И хоп, изневиделица,
докато се оглеждах
зачукаха припряно
неволни капки дъжд,
Оказа се под покрива,
звучат неволно нежно
и някак си ме връщат
в забравен детски сън.

И ето че сандъка,
привидно уж задрямал,
повдигна сам капака си
дори не зная как,
едно игриво паяче
подскочи и избяга,
и музика дочу се-
ламаринен валс…

А с малка синя рокля
на бели пеперуди
танцуващо момиче
се завъртя пред мен,
и с него завъртя се
света и небосвода
И буря се развихри
на стария таван.

Изпъна се със важност
и смачканият вестник
със стихове облечен,
с пейзажи и лица,
От страниците жълти
изпадна неусетно
от памти века
скрита таванска новина:
На много важна дата…
във много важно време…
ще има представление…
Елате господа!
Извънредно момиче
на име – Доверие
танцува с кавалер
без име , но с талант…
За дребни монети
купете си билети
ще бъде представление
за цял един живот…

И тъкмо да разкрия
таванската мистерия
отекна в ламарината
един единствен гръм,
една искра подмолно
прескочи през прозореца
и вестника подпали
без много, много шум,
до него статуетката-
момиче в синя рокля-
безмълвно падна ,
пръсна се на хиляди сърца,
а бяла пеперуда
потрепна за минута ,
крилете си разпери
и тихо отлетя…

На този стар таван
с изтъркан рафт в кюшето,
с пробита ламарина
за покрив,
под небето ,
с рисувано стъкло
на стария прозорец,
качих се уж за малко,
за нещо си … не помня.
Но помня много ясно…
след бурята ,
в небето…
бели пеперудени крила…