№ 47 Кървава песен

май 12, 2022

№ 47

„Кървава Песен“

Все тази песен на кръвта,
останала в писалката на мрака,
която в друм и в пътища изтля,
дописва стиха на разпятията.

Все този есенен трептеж,
обагрил детските ни дни –
на Витоша под тихия ръмеж,
където в капка вятърът трепти.

Все тази най-незнайна стая,
все този предкопнежен дим,
градината, полето най-накрая,
над него хоризонт като окото син.

… А сетне – ярост и забвение,
викът до Бога, който Бог не чу,
чергарствата ни, преселения,
живот – далеч, живян – полу.

И нашата неверност пред небето,
и този страшен срез на съвестта,
забравени до стъпката предсетна,
до вопъла на втората тръба.

Все тази мисли непростени,
кръвта, прошепването в мрака
и сенки, в памет преродени,
които само вятърът очаква.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!