№ 49 Двата бадема

май 12, 2022

№ 49

ДВА БАДЕМА

Два бадема в сърцето ми има,
Исполини със нежни души,
Преживели и лято, и зима,
Ала мойта ръка ги сломи.

Два бадема цъфтят във душата ми
Всяка пролет със цвят от сърце,
На очите са те аромата ми,
Простор, светлина и небе.

Два бадема ми правеха сянка,
Когато напичаше вън.
Във знойната жега за дрямка
Полагах глава в кротък сън.

Вятърът в техните клони
Познавах и дишах в разкош.
Шума на листата доволни
Долавях в прохладната нощ.

След много цъфтежи и пролет,
След много лета с много плод
Душите им в приказен полет
Политнаха в нов небосвод.

Душите на двата бадема
Приютих във мойта душа.
Тя стана сега устремена,
По-силна, по-смела, добра.

Да, двата бадема са тук.
Когато затворя очи,
Нашепват ми. Техния звук
Бих разпознала сред много бадеми … в тъмнина, в светлина, сред лъчи.