№ 5 Баща ми изора есента

май 13, 2024

№ 5

Баща ми изора есента

Баща ми изора есента,
както се оре със плуг земя
пшеничен комат се орони деня
с две шевици в шамия мама засия,
във бели менци изгрева разсипа
на къшеи разчупи житената пита,
а после дълго преболя
и есента отнесе в стомната от глина ,
а в мерата жар и дъжд от копита
и смугла циганка с дайре в ръка
наоколо бърчина -седнала жена
косите си прибра във чембера.
Баща ми изора есента,
а в очите му сини игличини
наромоля ситен дъжда
а ръцете му препълнени с къпиново небе
откърти от лемежа пръстта,
както се кърти тишина,
а край него дорести коне
опасаха на залеза тъмата,
и се разстлаха бразда във бразда
във шапката си бяла
за майка ми димитровчета сбра
от душата му жеравен плач
във ронливата есен изсълзя.
Баща ми изора есента,
както месечина небеса
два чана разсипаха песента
и сред бялата риза на изгрева
насипа във земята пресни семена.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!