№ 50 Дъщеря на баща си

май 13, 2024

№ 50

Дъщеря на баща си

От теб се научих да бъда такава –
герой във живота красив, но нелек;
че цялата болка до край заслужава си
когато след нея останеш Човек.

Когато дъждът ми изтрие следите
и давят ме сълзите в тъмно море
си спомням, че всъщност добре ме възпита
във бурята как се размахват криле.

Когато ме стрелят със думи омразни
и гледат ме злобни, присвити очи
с достойнство научи ме как да минавам
над грозните, дребни и жалки души.

Когато неправда ме силно пречупи
и впие във мене отровни бодли,
аз вярвам, че изгрева нов ще настъпи
и търся лъчите в барутни мъгли.

Минават годините в бяг устремени,
но двамата с теб се държим за ръка.
Отгоре очите на мама са вечно засмени,
щастлива е тя, че си моят баща!

Аз силно желая на теб да приличам –
бунтар във душата си, страстен поет.
И колко те всъщност безкрайно обичам
ти казва стихът ми написан за теб!

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!