№ 50 СЯНКА НА РИЦАР

май 12, 2022

№ 50

СЯНКА НА РИЦАР

Мечтае Дон Кихот, а ти … на муленцето слагаш слама,
не питаш – ни за Път, нито за Брод …
На теб ти стига, просто да сте ДВАМА
и да е простичък Проклетия Живот.

Треви за чай отвънка да намериш
и да отпиете по глътка Топлота.
Да има къшей хляб, да потрепетиш,
че сладка му е и последната троха.

А, после – от ръцете ти да тръгне тази броня,
тъй лъскава, че Него да превърне във Герой.
Трева намерил беше и за коня,
но Чудесата яхваше и именуваше ги Той.

„Да, Великани, Господарю!“ – кратък възглас
и мечът му към Бога пак свисти.
И не му казваш – колко хлъзгав
и трънлив, голготен е всеки Свят човешки от Мечти …

Да, не му казваш. Тръгвате към Хълма …
Луната там е с облик на Жена …
Забавяш стъпките си – уж е тъмно
и уж … не знаеш – как се казва Тя …

Така се прави, ако си последвал Рицар,
така се прави … О, пред Рицар се немее!
Ще пийне вино – волен, като птица
и лунни, сребърни сълзи – по Него ще изплачат всички Дулсинеи.

А, ти ще се усмихваш, стоплен – в твойта роля,
че бил си близо – малък, дребничък и лек.
„Да, Ваша милост – свободата е на Върха на копието … Помня …
Вървете, Ваша милост! Мечтата е … което – от човека е направило ЧОВЕК!“