№ 51 Провинциалния поет

май 12, 2022

№ 51

Провинциалния поет

Приятелю, харесвам твоя стих,
достолепен като теб самия,
ту бълбукащ като извор тих,
ту волен като лятна стихия.

Ти спомени, копнежи и мечти
превръщаш в стихове звънливи,
а сърцето ти младежко в тях тупти
и всяка мисъл, образ там са живи.

В тях животът ти цял се оглежда –
като шевица върху канава,
която млада българка с надежда
изкусно е бродирала сама.

И всяка пъстра нишка, всеки бод
е като мъничка пътека
и прекрасна като самия живот,
тя достига сърцето на всеки.

Поете, тя, световната слава
ще подмине и теб като нас,
но знай, всеки стих жив си остава,
щом е изпят с такава обич и страст.