# 52

май 28, 2021

***

Обещай ми, че този ден няма да свърши така.
Въпреки тежката му съпротива.
Не искам да приличам на хората
(скучни хора, които никога не скучаят),
които казват, че колкото са по-зле, по-добре
пишат.
Не е красиво да се говори така,
би казала майка ми.

Когато бях дете си правехме дълги излети,
чак до планината.
Една година сянката й се беше напълнила с лавандула.
По петите ни вървяха две кучета.
Бяхме ги хранили с остатъци от ръцете си,
докато приказвахме с овчаря.
Помня чувството, когато се обърнах
и ги нямаше.

Ръката ти е студена и мирише на лавандула.
И е приятно да лежи на челото ми, разсейва мисълта,
онази мисъл, дали те боли,
когато отнемаш болката ми.

Затова ще излезем, дори денят да е свършил.
Ще накапя с малко спирт мастилото по пръстите си.
Ще излезе.

Гласуването за 2021г приключи.