№ 52 Любовта не губи

май 13, 2024

№ 52

Любовта не губи
Гергана стои на чешмата,
чака своя любим,
омайвал я чужд таз невяста,
а тя чакала своя миг неповторим.

И до днес ей там се чува,
песента им тъжна как се свири.
От тон на тон все повече умува
как тез сили са ги разделили.

Седи Никола там, тъжен и отчаян,
Герганини очи не ще види пак,
не ще върне опита си пропилян,
не ще може да ѝ предложи брак.

Спи вечния си сън Гергана.
Обсипват я със китки,
пръста вече я зарива.
Сълзят дори сърцата на всички.

Дали ще срещнат пак
милувките си тъй нежни и неповторими?
Дали ще бъдат двамата така,
както са били преди години?

Не ще смъртта да раздели
тез души, дето се обичат.
Не ще им толкоз мъка причини,
не ще им отнеме сладостта
един към друг да се затичат.

Къде ли са сега?
Къде ли лутат се техните души?
Дали гласът ѝ е облян със смях?
Дали Никола погледа ѝ краси?

Но зная, заедно са те!
Вечния си път сега вървят.
Застава той на колене,
а очите ѝ като звездното небе греят.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!