# 54

май 28, 2021

Вън падал първи ноемврийски сняг,
засипвал кротко къщи и дувари.
Свирни и песни на момински праг –
дошли за баба тежки годежари.

Левент Никола, кой ли го не знай,
дочул за нея – в село най-работна,
и я поискал, та в далечен край
да бъде с нея най-честит в живота.

А баба – сиротинка без баща,
огряла с хубост стаичката гола.
Пристъпила, целунала ръка
и рекла тихо: “Скланям ти, Никола!”

С паричка златна дядо я дарил
– звездица ясна, в старост да му свети.
Тя таз пара от момъка си мил
на осем рожби връзва на ръцете.

Отдавна с дядо пепел са. И прах.
Отдавна те ме гледат от звездите.
Живеят в мен и аз живея в тях
с паричката, дарена от дедите!

Гласуването за 2021г приключи.