№ 54 Читалище

май 12, 2022

№ 54

ЧИТАЛИЩЕ МОЕ

То е огнище на духовността,
и дава на душата ни топлина,
понякога затихва като жарава,
а после се разгаря, с нова изява.
Градено е на доброволни начала,
в не много далечни за нас времена.
Вестници носеше неговия секретар,
а после метеше уличния тротоар.
Кавали и нежни мандолини,
огласяха най-далечните долини.
А за зрителите, бяха тесни,
дори твоите зали чудесни.
Откърмило си таланти самородни,
селото прославили по сцени родни.
Не бива никога да позволим,
Твоите светлини да загасим.
Още помня първата си изява,
под завесите, главица се подава,
стихче да кажа аз за мама,
пред публика, на сцена голяма.
Читалището е университет с романи,
в множество прашни томове събрани.
И дано само електронната мишка,
да не изяде и последната книжка!
Вазов е казал,
” не се гаси, туй, що не гасне”
Но когато едно читалище,
завинаги затвори вратите си,
с него си отива селището ни дори.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!