№ 55 извън деня извън нощта

май 10, 2023

№ 55

извън деня извън нощта си ми дай ми малко от смъртта си ми
КЪВЕТОЯПРОСТОРСТЕБЕ БЕ
от балкона балон свобода ми мяташ вътре ми тече в тоя бункер
смърди на мухъл пикаеш търчим с метални тръби ломим ламарини
падат в прах страх ах пищи трещи ни всичкото
с лед ме налъха бе взèми го това деветдесетарско лято в глезена падам
фиркан с бензин на скалите в созопол си търся буквите дет’ ми ги изби
от устата кошмарите ти ги папка глутница улични кучета на фестивална
в три сутринта ебал съм му всичкото на света ме излъга
разказваш си разкъсванията си разкъсваш разкъсванията
кървящо коляно на площада на шест бездни електрошокове в пет сутринта
си мислиш как не искаш да мислиш се чувстваш как не искаш да чувстваш
се хапеш как не искаш да хапеш си миналото си изтръсквам от джоба
аре да менкаме глей глей баси берлинския димитровградски непалски
софийски битак убитак до уокмен до арда качак до секънд хенд книжарница
в токио до драйфане на мокет до
ей сега вече ще си срежа вените с макетното ножче под леглото до
два месеца от камен бряг до синеморец на три разговора с нашите и три пощенски превода
пирогов си ми блъскам врати на затворени лекарски кабинети със строшена
глава на купон на тринайсет си ми баси годините ни станаха деветдесетарски
евъргрийн с мирис на ацетон пушек видео мастило коз таван и кенеф
веднъж си ми винаги си ми рифът на cowboys на portishead си ми
ТИСЕЩАШЛИСЕБЕ
мисълта беше чувство чувството мисъл след пънк концерта потта ни
говори планина ни е вътре бели грабливи птици ни изкълваха съмненията
праскаш ме като море в дробовете с това съзнание бе думите ти ми опариха рамото
значение на смисъла си ми сърдечно пого си ми
на петнайсет сме седим на потрошена пейка в парка
невинност в кубинки
светът е небе