№ 55 Свободна България

май 13, 2024

№ 55
Свободна България

Навярно името ми
нивга не ще се помни.
навярно аз ще остана само
роб живял преди.

Но сърцето ми борбено,
не ще се предаде.
Аз в боя загинах.
Живота си на драго дадох.

Живях и с усмивка умрях,
защото не напразно
живота свои аз дадох.

Жертва не бих го нарекъл,
геройство може би.
Но не ще ме разберете вий сега,
където брат срещу брата върви.

Ний с моите братя
живот дадохме за свободата.
За родината ни мила,
която обичахме и бранехме осмина.

Приятел беше брата,
приятел бе и Караджата.
Всички хвърляхме се в бой
и куршуми летяха над нас като порой.

И трепна тогаз моето сърце,
Когато свободата предусещах
вече в нашите ръце.

Ний се бихме достойно
Свалихме врага многобройно.
Сега навярно името ми нивга
не ще се знае,
но аз живях тогаз, във време бурно.
Бих се наравно с мъже смели,
бих се и спечелих.

Не съсипвайте делото велико,
не поробвайте родината отново.
Не ще се роди пак толкоз смел народ,
от вражеските нокти свободата да изскубне.

Ценете нашия живот.
За какво тогава ний умряхме?
Защо оставих майка и жена?
За да съсипвате вий нашата България.

Родината си трябва да цените,
обичайте я като родна майка.
Както татко и деца,
както аз обичам любимата си Станка.

Навярно бойния ми вик,
се е загубил там на Шипка.
Но знайте аз умрях с усмивка,
щом свободна стана вече
родината ми свидна.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!