№ 57 ВЪЗКРЕСЕНИЕ

май 13, 2024

№ 57

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Блъска пак тълпата вдъхновена.
Храмът днес блести от светлина.
Дъжд облече всичко във зелено…
А встрани от другите е Тя.
Просто няма начин да я сбъркаш
с тази шапка, с този грозен шал,
сгушена до празничната църква –
лудата от нашия квартал.
Спира кротко всички минувачи,
пита ги за своя мил Иисус,
чакала го цяла нощ, обаче
храмът си останал все тъй пуст…

И дали защото бе валяло,
или от настръхналия мрак,
аз видях едно крило под шала
как се мъчи да политне пак.

Ти си тръгвай, ангел мой прекършен,
в тази нощ, преляла от тъга.
Твоят ад все някога ще свърши,
само че не знам!, не знам кога.
Виж, тълпата шеметно напира –
не за обич, за човешки лов.
От любов красиво се умира,
страшно се живее без любов.
Тъй самотна в цялата вселена,
ти си най-жестокият въпрос:
Ако бе дошъл за Магдалена,
щяхме ли да вярваме в Христос?

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!