# 58

май 28, 2021

*

в самия край на седмицата, в светлината на невидимото пролетно начало,

си мисля, че животът е отрова и ни дава дъщерите си за женене,

и кани ни на масата, предлага хляб и вино, приборите от сребро

или пък от стомана, казва – ето взимай пребогато, зестрата ще бъде

святата ти връзка с мен през дъщеря ми,

сватбата, естествено, ще бъде есен

и ще звънват вашите надежди, но сега е твърде рано

 

в светлина насред лози се озарявам, във самия край на седмицата,

и копнея да не тръгвам никъде, да бъда тук и да остана,

да бъдем заедно на масата и да отхапвам от подаденото,

да казвам – да, разбира се, по ваше усмотрение,

ще бъде ден и нощ и пак ще се сменят сезоните – и само той

пребъдва в нашите зеници, брачната ми връзка с дъщеря му,

макар да е отровата, която

ще затвори доверчивите ми клепки

Гласуването за 2021г приключи.