№ 58 Вощеница

май 13, 2024

№ 58
Вощеница

Клетата душа навлязла със смут в гората мрачна.
Покри светът в дъбравата плащ на мрака.
По пътеката на участта си плаха побягнала.
Сякаш се озовала в празна черна зала.

Но пламък, като паднал от звезда, ярък засия,
който палав на свещта от сърцето в ръката заблестя.
Изкривена, сянката аморфна придоби очертания.
В стаята алена взорът силуета неин забеляза.

От язовирът на разума мощно, жарко блясъкът блика.
А над него щом се носи покой, в розово образът на мястото облича,
но буйност като гони той, грозно на обърканост салонът се обрича.
На мирът вощеница гори, кротко обвързана от течението бива.

Искрата злочестна на светилото звездно се угаси,
когато злокобна морска буря със зверски вятър ужаси.
Залата, сега червена, танго да играе лудо се залови.
Контурът мокър че цял бурно искаше да се подлуди.

Беззрачният дух в паника на земята падна.
Бедният, загубен завинаги, се оказа в ада.
Вест на няколко крачки, как крехко примигва, забелязва-
Кремък нежно, нямо, с надежда проблясва.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!