№ 58 Зачеваш походи в нощта

май 12, 2022

№ 58

зачеваш походи в нощта

кална и мокра си
като отсечена бреза
заобиколена от шестващи трупове
и матови треви (почернели
от процесиите на вятъра)

в кухините ти се люлеят
побелели кичури
спускащи се
от напуканите черепи които плуват
като памучни лодки в саждивото небе на Берлин

надничаш уморено
в собствения си
изхабен от възкресения гроб
и за пръв път забелязваш
безразсъдната форма на вечността ни (грапаво кълбо
от сплетени въжета и телени нишки)

сгушваш се в юмрука на луната
(малкото останало от двуглавия ти торс
заспива и се буди едновременно)
и неволно започваш да се молиш на Бог
да посегне на живота си
за последен път

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!