№ 60 Жътвари

май 13, 2024

№ 60
Жътвари

На ниви горещи жътва настава, всички отиват – млади и стари
Полето тихо шуми, вятър златните класове люлее, на нивата някой жътвар пее
Баща и син – бедни жътвари, никой не спира, жътва кипи, а слънцето силно жари
Дете видя, бащата се строполи и на сина му отиде да обади
Падна старецът, болен и стар, от жега се умори
Синът скочи, с много сълзи, бърза да види баща си
„Татко стани!“ викна синът, „Тате стани!“ повтори с надежда,
Но сърцето вече млъква, старецът на помръдва
Жегата проклета уби бащата, но той все стискаше сърпа в ръката
Синът викна своето либе „Албено, красавице мила, сърпа донеси ми, ако ме обичаш“
Тез думи тежки натежаха на душата на Албена и тя застана втрещена
Либето ѝ прощални думи към нея отправи и в ридания Албена се сподави
Синът взе сърпа, Албена падна на земята в ридания
И видя как нейното либе със сърпа си преряза ръката,
И мигом син мъртъв легна до бащата
Сълзите струят по лицето си, душата плаче в тихо мълчане,
Таз тъжна гледка заседна в селското чисто съзнание,
„Защо боже“ извика Албена, „Защо ми изпращаш това наказание“
Селяните в мъка потънали, нивите се покриха със тишина
Селските души се наляха със скръб и сълзи, чуваше се само на Албена плача
Албена се приближи до своя любим и видя как погребваха баща и син.
Изведнъж сиви облаци се появиха, „Градушка иде“ някой извика
Чу се гръм, после и втори и ярка светкавица небето разтвори,
Селяните с мъка на сърца гледаха как градушката унищожава им труда.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!