# 62 ИЗОСТАВЕНИТЕ

май 28, 2021

ИЗОСТАВЕНИТЕ

На стена, невидима за нашите очи –
стената празна, с ненаписани съдби,
деца стоят – които никой не целува,
мълчат, а нощем своя дом сънуват.

Сълзи солени бършат със юмруче,
тайничко очакват нещо да се случи.
Телцата им – във дрешки окъсели,
мечтите им – все някак черно-бели.

Деца без детство, празници и врява,
тяхната закуска – крайчето на хляба,
в леглото безутешни, свити на кълбо,
с единствена играчка – слонче без ухо.

Деца без име, които никой не познава,
с път пред тях – една безкрайна права,
по него – все самотни и несъвместими,
с лица еднакви, тъжни и неразличими.

Деца във сухите отчети на държавата,
в слоевете прах на рафта на забравата,
деца – не хора, а служебна институция,
обичани да бъдат – цяла революция.

Безмълвни гледат ни от своята стена,
не знаят кой ще пише тяхната съдба,
невидимите те, осъдени на безразличие,
непогалените те, момчета и момичета.

Деца, строени на стената на разстрела,
за сетен път и по рождение осиротели,
убиваме ги безпощадно със мълчание,
живот ли бе това или едно страдание…

Гласуването за 2021г приключи.