№ 62 Лирично

май 13, 2024

№ 62

Лирично

В една ръка роза държа,
В другата – бодлите на любовта.
В сърцето е първата единствена любов, любов на дете.
За сега …
В ушите думите – бъди дете, рано е за любов!
Но тя – любовта не пита …
Мисилте са за него и неговите сини очи, очи като на море.
Доверие има в нашите сродни души по детски му чисти.
Надежда за по-добро утре.
И любов само за двама под синьото небе, небе като море.
Времето лети, а аз не искам да пусна твоята ръка.
Искам да видя твоята усмивка и очи като небе.
Само ние двамата в този свят, свят огромен нереален.
Нека да е пусто, нека да е тихо,
Само двамата да плаваме в морето на любовта,
Море като небе …
Дали е любов от пръв поглед, не знам,
Дали са добрите ти постъпки, не знам, но ти ме омагьоса!
Нещо трепна в мен и се запали, като звездите в нощтното небе
Вярвам ти колкото цялото море, море като небе и …
Те обичам колкото звездното безкрайно небе …
Изглежда …, но не и за теб!
За първи път, сърце счупено на хиляди парчета!
Крила прекършени, очи празни като огромното море, море като небе.
Напомнящо за очите твои, очи като море, очи като безкрайното небе.
Дали сърцето пак ще се оправи, дали сърцето пак ще заобича?
Боли, но искам да те видя …
Боли, но искам За последен път да те прегърна …
И последни думи да шептя, да крещя, че просто те обичам!
Просто ти и аз!!!
Да бъдем заедно, под синьото небе, небе като твоите очи, не знам …
Дали се влюбих в теб до уши?
Това е сигурно! Дали ще заобичам пак, не знам …
Дали ще полетя отново на крилата на любовта? – не знам …
И виждам твоето щастие в твоите сини очи, очи като на море …
Твоите прекрасни очи като на небе …
Искам времето да спре и просто да съм с теб
Под синьото небе, в синьото море …

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!