№ 62 Вечен сън, вечна обреченост

май 10, 2023

№ 62

Вечен сън, вечна обреченост

Отворих очи и те видях,
провиснал над мен,
със същият поглед пламен.
Погледнах те, както гледах те преди твоята вечност
и осъзнах, че загинала съм вътрешно в безследност.
Далечна дълга година,
далечен спомен,
далечна вече непозната радост,
къде загина и ти?
Къде отиде детето с босите пети?
Свлякоха се розите,
обринаха се с тръни,
шипка раздвоила е тъмно зелените стебла,
както смъртта ви раздвои моята душа.
Къщата свлече се от тъга,
замина…
И чужди хора вече влизат в нея,
вече не мога в нея да пея,
да живея,
да щастливея…
Сънувах те, теб и нея
и тогава беше подредена, красива,
щастлива…
Топлата камина, горящият огън,
бяха запалени отново,
пресъздаваха красотата на миналото ми отново.
Вечен сън,
вечна радост,
събуждам се и няма ви отново за жалост.
Обречена съм..
Да седя, мислейки сама
как можеше да бъде с вас,
викайки безпомощно на глас.
Обичам ви
и винаги ще сте там
в моето сърце,
прегръщайки ви мислено с моите ръце.