№ 63 Сянката няма субстанция

май 13, 2024

№ 63

СЯНКАТА НЯМА СУБСТАНЦИЯ

Слънцето слиза без шум като сън
зад синия хълм,
а черната сянка на сухо дърво
расте към колата
със запалени фарове.

В очите ми изгряват други фарове
запалени
от немирния затворник вътре в мен.

Злото няма субстанция:
Сянката е само липсата на светлина.

Слънцето има субстанция:
То озарява и създава видимия свят.

Но ето — изгряват звездите…
Треперят близки и самотни
над самотата ми
някъде в еоните на мрака.

Но и тъмната вселена
е само сянка без субстаниця.

Сянката расте, когато
обърнем гръб на светлината
вътре в нас. Тя ще остане – ще гори
дори и да изгасне слънцето.

Мракът ни обгръша,
смъртта ни прегръща,
злото е навсякъде около нас.
Но злото няма субстанция!

Така си мисли затворникът
осъден на доживотен мрак.
Той затваря очите си
и го озарява светлината.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!