№ 64 Човек се учи докато …

май 12, 2022

№ 64
Човек се учи докато е жив.
Как да мълчи.
Как да държи всичко в себе си.
Как да наранява, само когато изглежда случайно.
Но никой не ни учи на раздялата.
С демоните ни.
С това, което сме вярвали, че сме.
Този враг – огледалото, удря силно, като махало,
но все се връщам за същото. За заземяване.
И един ден се събуждам
без да чувам песента на птиците.
В душата си.
Без да пее сърцето. Без ума да копнее.
Малко бърбън.
И всичко си идва на мястото.
До следващото събуждане от живота.
Наздраве за мъртвите.
За живите – рядко си струва.
Всичко, което имах
е вчера.
Забърсвам чело.
Вечността трае двадесет и един грама.
Късам листа с диагнозата.
Бърбън. До дъх.
Хващам чука и започвам да кова дъските.
За моето последно земно убежище.
Искам да бъда готов.
Все пак човек се учи докато е жив.
После започва той да учи.
Студентите. По патоанатомия.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!