# 64 ДРЕВНАТА СЪДБА

май 28, 2021

Една душа в две бездни разделена –
две бездни със една душа…
Над бездната прелитат черни врани
и бели лястовици във съня.

Политам към голямата надежда…
Бездънието поглъща белите ята…
Безгрешна вяра в любовта ми
ме връща пак във пропастта.

И както винаги след хипнотичен унес,
на многото животи досега,
изпитах онзи древен ужас
от бездната със половин душа.

Във миг на дивно откровение
усетих твоята душа
и чудото, че те намерих
преди (!) екстаза на смъртта.

***
Сбъдна се предопределението
на древната съдба:
и в живота, и в нетлението
душата да е цяла и една.

***
А вярата не е била напразна,
след дългите ни мрак и тишина,
душата щом е благодарна
за бездната от светлина.

Гласуването за 2021г приключи.