№ 64 Разходка по Шан..

май 10, 2023

№ 64

РАЗХОДКА ПО „ШАН-З-ЕЛИЗЕ“

Улови ли светулка, дете,
в безпределно красивите нощи?
Бавно с нокти тъгата дере
по душата и моли за още –

още детски години с белѝ,
още наше летящо хвърчило
към тераси по първи петли,
към съдбата, от болка унила.

Вече нямаме сила, нали,
да се борим за нашето свято?
В мен от двеста години вали
и е липса познатото лято.

Злите хора вършеят навред.
Аз кога ли от тях ще почина?
Ще се скрия далече. В Тибет.
Ще замина накрая в чужбина.

Ветровете по „Шан-з-Елизе“
ще ме гледат с очи на номади.
Ще поскитам – самотно момче.
Ще попея за дните нера̀ди.

Ще се лутам насам и натам.
Забравете желязната кула.
Пазя тихо словесния плам
пред гнева на жестоката ху̀ла.

Вече няма защо да мълча.
За секунда забравям обноски!
Остри нокти на страх и тъга
сочат всичко нестройно и плоско.

Улови ли светулка, дете,
на която в нощта да разчиташ,
или още по „Шан-з-Елизе“
като коте самотно се скиташ?