№ 65 Душата

май 10, 2023

№ 65

ДУШАТА

Душата ми космическа
по пътища неведоми дошла
в капана на ума физически
затворена със мисия била.

Задачата да може да изпълни
й трябвал силен инструмент,
помагала с умения да се напълни,
но чакала и подходящ момент.

Обаче смисълът поизостанал,
телесното пък взело преднина –
и в битовизми разни
оплела се могъщата душа…

Варианти няколко имàло:
със силна болка или пък смъртта
и тя решила да лекува тялото
от битовата простота.

Стоварила му мисли тежки,
безсънни нощи, мъка и тъга,
почувствало се тялото във клещи,
безрадостно, и хванала го болестта.

Разбила коловоза на инерцията
душата разрушавала, но и градила
а тялото, надмогващо емоцията
старите си навици строшило.

Добър съветник болката била му,
пътеводител в търсене на лек,
изцеждащите мисли на ума му
заглушила, за да чува в друг аспект.

По пътя, в търсене на избавление,
озовало се на подходящите места,
развивало таланти и умения,
подтискани от социума и бита.

И нямала обхват веч болката,
телòто знаело какво да стòри:
приело то душата си – свещената,
вдъхнала му живота от зародиша.