№ 67 Галера с кентаври

май 12, 2022

№ 67

Галера с кентаври

Летящата жена на носа,
с малки закоравели гърди,
ги води тласък след тласък.
Уморени очи под сплъстените кичури.
Мексиканската вълна на съня
взема ритъма на веслата.
Още един ден затишие.
Корабният художник, тоест аз, опитва с думи.

Не помага песента на сирените. Но и не пречи.
Като ангели кръжат над мачтата.
Летящата жена на носа е винаги едни криле пред тях.
Няма време за сънища. Чайки гнездят в зениците й.

На тласък от отчаянието
огънят на свети Елмо не,
а истински бряг ни разплаква.
Най-после сладка вода.
Колхидски девойки.
Овес, овес за душата.

Тънки пръсти пречупват дафинов лист. Болка в гръбнака.
Нахвърляни с креда, гледат от кулите своите тучни пасища.
Вълните се разбиват в брега, по-непристъпен отвътре.
Разкъсват се – Хирон или Харон, архангели и пегаси,
съзвездия…

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!