№ 68 Рибарят

май 10, 2023

№ 68

Рибарят

Аз му нося от моето вино.
Той ме среща до бялата вишна .
като облак е бухнала цялата,
под чардака на старата къща .
Ягоди пресни ми носи
и шише бяла мастика.
Пълни чашите. Вдига и тоста си.
Аз мълча и го гледам в очите ,
с посивели клепачи от вятъра ,
избелели от морското слънце,
но искрят като млада жарава.
Носи с две ръце – лопати
топло блюдо с калкан и скариди.
Кротко сяда. Благо ме кани ,
да похапна и вино да пия.
Виж, приятелю, чайки се вият ,
а морето гълчи примирено.
Уморени вълни се преплитат.
бяла пяна издишват на пясъка.
Солта по корема на лодката
побеляла е като брадите ни.
Зная с две ръце – лопати и
очи – въглени ще осъмнем
тук двама до изгрева,
изкушени от морския вятър,
побелели от солта на времето.
Вече свършва мастиката,
виното, хляба, рибата и скаридите .
Само две сърца-ягоди
тихо светят на масата, в тъмното.