№ 68 Славейкова завера

май 13, 2024

№ 68
Славейкова завера

В чешма редена с тежък камък,
вградена беше сянка на жена.
Чешмата бе за нея вечен замък
напускаше го само през нощта.
Присядаше пред него на тревата –
а менчето оставяше встрани
и плачеше, проклинаше горката,
тоз, който сянката вгради.
Снагата ѝ – като зелена бе топола,
красива си остана след смъртта.
Така да я запомни и Никола,
кога със китка дойде заранта.
Но вместо плач – красива песен
се чуваше по тъмно над града,
в съня си, Харманли унесен,
непокорен вече пред ага.
И вслушваше се в своята Гергана,
която нежни думи му реди –
в чешмата – вечно жива рана,
където китка носи се в зори.
В съня Николов, бе явила се веднъж
застинала пред извора отпред.
Да носи полско цвете в пек и дъжд,
на извора, бе дал ѝ той обет.

Гласуване

Важно - можете да гласувате само веднъж! След като изпратите своят глас той не може да бъде променян!